fallback

ЕЦБ адресира силното евро с половин уста

Кристин Лагард сигнализира за проблема, но изглежда няма желание да се бори с него

11:36 | 11.09.20 г. 3
Автор - снимка
Създател

Валутните войни се завърнаха. Главният централен банкер на еврозоната Кристин Лагард вчера мълчаливо одобри силата на еврото, заявявайки на регулаторите, че „ще анализираме внимателно постъпващата информация, включително развитието на обменния курс".

По-късно президентът на Европейската централна банка добави, че по-силната единна валута е била „обсъждана нашироко“ по време на дискусиите.

Това е първият път, в който ЕЦБ споменава обменния курс в официална декларация от 2018 г. насам. Ако Лагард се е надявала, че самото изтъкване на силата на валутата ще бъде достатъчно, за да отнеме от вятъра в платната й, тя ще бъде разочарована: еврото поскъпна спрямо долара, пише Financial Times в редакционен коментар. 

Едно от тълкуванията е, че Лагард не е направила много, за да посочи как ще реагира ЕЦБ, ако поскъпването на валутата продължи, както през лятото. Президентът на ЕЦБ дори изглеждаше странно оптимистичен относно перспективите пред региона. В навечерието на срещата новините за икономиката не бяха добри, сигнализирайки, че възстановяването, последвало облекчаването на блокажите, отшумява - особено в доминиращата индустрия на услугите, която има най-голям дял в БВП.

Най-тревожната новина беше резкият спад на инфлацията, като основната, която изключва промените в цените на петрола и храните, спадна под нулата. По-силното евро не помага, тъй като допълнително потиска ценовия натиск чрез поевтиняване на вноса.

Лагард обаче изглежда пренебрегва данните за инфлацията, отдавайки резкия спад предимно на временни фактори. Макар това да е вярно, президентът на ЕЦБ може би трябва да подхожда внимателно, като се има предвид неуспешният опит на банката да придвижи инфлацията до целта си от два процента. Нещо повече, последните тримесечни прогнози показват, че инфлацията ще достигне едва 1,3% през 2022 г. Въпреки това Лагард заяви, че не е имало дискусия сред регулаторите за увеличаване на стимулите.

Малцина очакваха допълнителна подкрепа да дойде още вчера, след като ЕЦБ далеч не е изчерпала своето кризисно оръжие (PEPP), чрез което може да закупи облигации на стойност до 1,35 трлн. евро, а лихвите са дълбоко на отрицателна територия.

Валутните перспективи са несигурни. Ако еврото задържи сегашното си ниво, щетите за растежа ще бъдат лесни за овладяване - много от износителите в региона ще могат да се справят с курс от 1,20 долара за евро, който все още е значително под рекордния от около 1,55.

Поскъпването на еврото също така не е толкова силно спрямо по-широка кошница от валути. То говори и за повишено доверие в колективния отговор на пандемията от страна на регулаторите в еврозоната, включително правителстватата, в сравнение с несигурността в САЩ.

По-фундаментален проблем за ЕЦБ не е самият курс на валутата, а че той изразява възгледите на хората спрямо централната банка. На пазарите има схващане, че монетарният блюстител на еврозоната е по-малко експанзионистичен от американския и реагира твърде бавно на лоши новини.

Това възприятие беше подсилено от председателя на Федералния резерв Джей Пауъл, който заявяви миналия месец, че ще толерира по-висока инфлация, за да създаде повече работни места, като премине към т. нар. „таргетиране на средната инфлация“ - по-гъвкав режим от този на ЕЦБ, който допуска превишения на целта за инфлацията, за да компенсира предишни неизпълнения.

Нито Фед, нито ЕЦБ могат сами да осигурят възстановяването. Както отбеляза Лагард, паричната политика ще трябва да работи „ръка за ръка“ с фискалната, за да може икономиката на еврозоната да се възроди в по-пълна степен. Но все пак има още много неща, които централната банка на еврозоната може да направи. След като обаче не подчерта това, което е останало в арсенала й, Лагард не разсея подозренията на пазарите, че ЕЦБ изостава от събитията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:23 | 13.09.22 г.
fallback